ПЕРИОДИ НА РАЗВИТИЕ

Монтесори наблюдава четири отделни периода в човешкото развитие. Това са периодите от раждането до шестгодишна възраст, от 6 до 12, от 12 до 18 и от 18 до 24 г. Тя вижда различни характеристики, учебни форми, активни във всеки от тези етапи, и назовава специфични образователни подходи за всеки период.

 

Първият период е от раждането до около 6 г.

По време на този период Монтесори отбелязва, че детето преминава през удивително физическо и психическо развитие. Монтесори въвежда няколко концепции на абсорбиращ ум, чувствителни периоди и нормализиране.

Абсорбиращ ум

Монтесори описва поведението на детето като такова, че без усилие да усвоява сензорните стимули на средата, в която се намира. Бебето развива своето съзнание чрез наблюдение на предмети, хора, обстановка. Тя нарича този период с термина „абсорбиращ ум“. Монтесори счита, че това е сила, присъща единствено на първия период и че тя избледнява, когато детето се приближи към шестгодишна възраст. Слухът и зрението са най-активните сетива през цялата първа година на детето. Това е несъзнателна част от живота на човек, в която съзнателната памет не функционира.

Монтесори също наблюдава и открива периоди на особена чувствителност към определени дразнители през това време. Тя ги нарича „чувствителни периоди“:

  • Придобиване на език – от раждането до около 6 години;
  • Интерес към малките предмети – от около 18 месеца до 3 години;
  • Ред, подреденост – от около 1 до 3 години;
  • Сензорни възприятия – от раждането до около 4 години;
  • Социално поведение – от около 2 и половина до към 4.

Монтесори наблюдава при деца от три до шест години психологическо състояние, което нарича “нормализация”. Нормализиране възниква при концентрация и фокус върху дейността, която обслужва нуждите на развитието на детето. Характеризира  се със способност на детето да се концентрира, както и със спонтанна дисциплина, непрекъсната и щастлива работата, социални настроения за помощ и съчувствие към другите. Детето започва да запомня. Опознава света като докосва всичко, което му попадне в ръцете. По този начин трупа знания и опит за света около себе си. Мария Монтесори смята, че този първи етап от живота на детето е с най-голямо значение. През този период средата трябва да задоволява нуждите на децата, да им осигурява голямо разнообразие от материали, чрез които да развият физическите, езиковите, артистичните, емоционалните и социалните си нужди.

 

Вторият етап на развитие се простира от около 6 г. до 12 г.

Това е сравнително спокоен период. През него Монтесори наблюдава физически и психологически промени в децата. Тя разработва учебна среда, уроци и материали, които да отговарят на тези нови характеристики. Наблюдава физическите промени у децата – загуба на бебешки зъби и удължаване на краката и торса, и психологическите – т.нар. „стадно чувство“ или тенденцията да се работи и да се общува в групи. Разумът и въображението се развиват. Логиката започва да работи. Детето формира интелектуална независимост, чувство за морал и етични ценности.

 

Третият етап на развитие се простира от около 12 г. до 18 г.

Обхваща периода на юношеството. Той се характеризира с големи физически и психически трансформации. Монтесори подчертава психологическа нестабилност и трудности в концентрацията, както и творческите тенденции и развитието на „чувство за справедливост и чувство за лично достойнство“. Също така съмнения, колебания, силни емоции, отчаяние и неочакван спад на интелектуалните възможности. В този етап Монтесори счита, че детето изгражда Аз-а.

 

Четвъртият етап на развитие се простира от около 18 г. до около 24

Монтесори пише сравнително малко за този период и не развива образователна програма за възрастта. Тя предвижда, че млади хора, подготвени от опита си в Монтесори образованието в по-ниските нива, са готови да прегърнат напълно изучаването на културата и хуманитарните науки, за да се повлияят и следват цивилизацията. Вярва, че ученето може да продължи през целия живот на човека.

 

Препоръчвам ви да прочетете и книгата на Мария Монтесори, “Абсорбиращ ум”, от която подготвих материала за днешната статия.

Ваша, Дани 🙂

У дома с Монтесори

Като всеки млад родител и аз не знаех нищо за възпитанието на децата. Но съм чувала, както повечето от вас, че първите 7 години са най-важните. Затова и започнах да се ровя и търся всякаква информация за ранното детско развитие. Искам детето ми от малко да може да се развива добре. Да знам какви игри са подходящи за възрастта му и какво ще развива с тях, а не просто да си разхвърля навсякъде и с нищо да не играе.  Прочетох различни книги, статии, запознах се с някои теории. Намерих и общи неща, разбира се. Едно от които е, че навсякъде се говори, че възпитанието или дисциплината всъщност е обучение. Обучението започва от дома. А основният обучаващ е родителят. Затова той много добре трябва да си научи уроците 🙂 .

Много харесах метода на Мария Монтесори, тъй като открих, че обучените с него деца стават много креативни, обичащи реда, природата, взаимно помагащи си, самостоятелни, инициативни ….

Самият метод е базиран на два основни принципа:

  1. Децата и развиващите възрастни се занимават с психологическо самоизграждане чрез взаимодействие със средата, в която се намират;
  2. Децата, особено под шестгодишна възраст, имат вроден път на психологическо развитие.

Въз основа на своите наблюдения, Монтесори смята, че основна роля в метода изиграва средата, в която се развиват и учат децата. Тя трябва да е съобразена с тях. Децта трябва сами да се движат и избират свободно действията си в нея. По този начин те ще бъдат много по-спонтанни, ще се развиват оптимално, ще станат по-самостоятелни и независими.

Образователната среда е съобразена с основните човешки характеристики, а също така и със специфичните характеристики на децата от различни възрасти. Функцията на околната среда е да помогне и позволи на детето да развива самостоятелност във всички области според вътрешните му психологически възможности. Околната среда трябва да отговаря на следните характеристики:

  • Улеснява движението и дейностите;
  • Красота и хармония, чистота на околната среда;
  • Конструкции, пропорционални на детето и неговите нужди;
  • Ограничение на материали; включени са само тези, които подкрепят развитието на детето;
  • Ред, подреденост;
  • Природата в стаята и извън нея.

Всички тези неща могат да се създадат и у дома, най-близкото и уютно място за подрастващото дете. Тук то може спокойно да наблюдава и изучава родителите си, своите  братя и сестри, и да се учи от тях. Затова можем да устроим дома си така, че малките изследователи всеки ден да научават и откриват нещо ново и интересно. Можем да подберем и изработим и доста неща сами, заедно с мъниците.

Така реших да се опитам, доколкото ми е възможно, да пресъздам на детето си подходяща среда и да се снабдя или направя материали, които да й помогнат да развие потенциала си в най-подходящия етап според своята възраст.

Периодично ще споделям малките подобрения, които правя вкъщи за удобството на дъщеря ми, и заниманията, които й измислям, вдъхновена от много онлайн материали, на които се натъкнах, как действа тя и какво правя аз, за да й помагам, ако има нужда.

Смятам обаче, че всичко е въпрос на наблюдение. Ние сме хората, които най-добре познаваме децата си и знаем от какво имат нужда, а и да не знаем, това ще ни помогне да ги разбираме по-добре. Затова ви призовавам да бъдете верен приятел в игрите на децата си. Дори и да го правите безвъзмездно, един ден ще получите отплата за положените грижи, можете да бъдете сигурни в това, добрите дела винаги биват оценени по един или друг начин.

Ще ви споделя и някои интересни сайтове, където можете да черпите идеи за Монтесори у дома. Приятно четене 🙂

http://montessorihomes.blogspot.com/

http://www.dailymontessori.com/

http://livingmontessorinow.com/2011/10/13/how-to-start-using-montessori-at-home/

https://amshq.org/Family-Resources/Montessori-at-Home

http://simplehomeschool.net/montessori-at-home/

 

Ваша, Дани 🙂